Във борба си ти родена

Във борба на интереси

Борбена земя солена

Времето тече си

Ти си градина зелена

Ала си фалшива

Ти земя си сива

На балканите - коприва

Кой те хване се опари

На ръка - голяма рана

Ти я таз рана направи

Ти си на балкана

На държавите корави

Най-голяма слабост

За всеки е жалост

Че си ти свободна – гадост

Че си ти земя свободна

Свободна си, ала си роб

Всеки от земя подобна

Иска те за свой гроб

Но ти земльо си способна

Да направиш доста

Към успех си моста

Ала сал сама си проста

Хората солени, груби

Със земята си отиват

Колко като тях погуби

Тръпки ме побиват

Да кажа колко изгуби

На въпроса траеш

Но ще осъзнаеш

Кви са даже ти не знаеш

Живота ти твой самотен

Беше си кратък, но велик

Светът ти бе обработен

Променен бе за миг

Идеалът неграмотен

И чия си не знам

Ала изпитвам срам

Как можах още там

Тъй харно аз да те пр_дам