19 мар. 2021 г., 16:37
Болката, която ме раздира
отвън навътре като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над хаоса, от мойта същност взела.
Завихрям се стихийно и внезапно,
създавайки подредба непозната,
размествам пластове, ей тъй, на сляпо
и пренареждам, но поновому душата.
Прожектора житейски фокусирам
към оня ден, там някъде назад,
и зрънцето виновно аз откривам,
покълнало погрешно, с плод голям. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация