5 окт. 2007 г., 08:30

*Малка* 

  Поэзия
1183 0 12
Прогоних себе си дори
и вече съм сама напълно.
И в два пожара да горя,
пак прокълната ще покълна.

Да бъда двоен океан,
да плувам с кожа на русалка...
Залутан и недоразбрал,
ще ме наричаш вечно малка.

Защо? Защо?! Нима си ти
най-прелестният на земята?
Във мене - мъничка дори,
ти не откри попътен вятър!

© Катрин Мартин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??