Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак,
че нейде го мислят, желаят и чакат –
не сестра и приятелка, ни майка и татко.
Някой. Някъде там. Мисъл странна и сладка...
Мисъл сякаш далечна и малко опасна,
ала чувствало Емото – във себе си, ясно,
и вървяло си Емото през дебри и бури,
през житейски проблеми, шеги, каламбури. ...