Anita765 (Ани Монева)
296 11769
25 апр. 2017 г., 20:06

Малка тишина 

  Поэзия » Другая
1142 11 20

Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.

Ще я види навярно днес само клошарят
и въздишайки ще я погали.
Мълчаливо от нейната нежност опарен,
той последния фас ще запали.

Ще нахлуят жужащите, хладните мисли,
ще приличат на жълти таксита.
От далекото екот от влак ще изписка,
ще усети той липса на ситост.

Ще изплува тъга, ще се ливне в паважа
и печал ще намокри обувките.
Ще извади кашон и в скръбта си продажна
ще чете на витрините буквите.

Светофарът ще мига – така – напосоки,
ще забрави да свети в зелено.
Ще тиктакат минути, ще увисват въпроси
в тишината, а може би в мене.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих!
  • Тук става интересно... Очаквам и аз с нетърпение!
  • Решението каква да е, е на твореца.
    Но би ми било интересно каква ще е нарисувана от теб.
  • Не, Бети, не бях чувала, но потърсих в нета.
    Но пък аз обожавам тишината и усещането, когато тя започне да се стопява. Това е много осезаемо в часовете преди разсъмване, когато звуците, които я изпращат, започват да добиват превес. Но харесвам само това. Изчезне ли тишината, всичко ми напомня за един бърборилник. И си много права, че усещането за тишина е в основата, на посланията кодирани в звуците. Например в шума на листата, вятъра, дори и звукът от ромоленето на дъжда. Когато е тихо, чисто сетивно ги възприемаш по съвсем друг начин.

    Анабел, точно теб имах предвид, защото интуицията ми подсказва, че имаш някакъв усет за това.

    Благодаря, че бяхте тук.
  • Не знам, аз лично съм я заемала от библиотеката... интересна е... "нотирана" тишина в три части . Всъщност няма ноти, но пък си има всички означения за темпо, размер и тактове си има даже... Мисля, че можеш да намериш инфо из нета.
  • Не знам дали си чувала за Джон Кейдж... Той има една творба, в която е "нотирал" тишината... за който и да е музикален инструмент... 4'33"... (аз лично съм я чувала/гледала в изпълнение на пиано)... Извън авангарда и недетерминираността на събитията, усещането за тишина и покой (за мен) е в основата на по-пълноценното осъзнаване на посланията, кодирани в звуците... (думите...).
  • Много любимо...страхотни сравнения и попадения за израза на емоцията и състоянието.Магия си и истинска наслада!
  • Харесах тази тишина.
  • Много ми хареса!
  • Тишината ти е толкова жива и наситена, че я видях! Красиво си го написала, Ани!
  • Благодаря за удоволствието, Ани!*
  • Благодаря на всички, които спират на страничката ми!
    Ани, а аз си мисля, че ти можеш да я нарисуваш... Не знам някой да е рисувал тишина.
    Между другото есента се запознах с художник, който е рисувал едновременно залез и изгрев. Просто като влязох да разглеждам картините, това беше първата към която се насочих. А художникът бил зад мен и го впечатлила реакцията ми. Каза, че не знае някой да е рисувал залеза и изгрева едновременно.
  • Страхотно стихотворение!
  • Майсторски описано! Чудесно е!
  • Чудесно, Ани!
  • Как само си я пресъздала тази тишина.... Осезаемо се усеща. Поздрави!
  • Красиви и живи сравнения, всичко се движи като на кино лента!
  • Хареса ми стиха ти, Ани!Поздравления!
  • Потънах в тази всеобемаща малка Тишина!
  • С Ани! Много ми допадна. Поздравления!
Предложения
: ??:??