Някога някъде мъж срещна жена,
красива и нежна като роза бе тя.
Влюби се силно, така отведнъж
и даже забрави, че го има светът.
Силна, красива беше тази любов,
бяха дни и години на светъл живот.
Но дойде раздяла и за тяхна беда,
всеки потегли със своя съдба.
Така продължи, той бродник е сам,
а тя и от самотните е най-сама.
А трябваше само някой някъде там,
с усмивка да каже: Обичам те, ела...