Малка Врана
Малка врана се скрила
под сайванта.
Съвсем сама със счупени крилца.
Дадох ù водица и зрънца.
Но не иска да се храни тя.
Взех я в моите ръце,
за да мога да я стопля.
Сгуши се горката!
Мушна главица под перцата.
Очички затвори!
И не проговори!
В Рая се пресели тихо!
Със замръзнало от студа
сърце и телце!
Не можах да ù помогна
и тъга голяма ме обхвана!
© Мина Конарова Все права защищены