Среща с едно вироглаво момиче,
вятърът дето пилее с години,
случва се точно във вторник магичен –
вторникът днес, не е някой предишен.
Именно тя е в червения залез
свито вълшебство преди да изгрее.
Просякът чака я в градския надлез,
скрил минзухарчета в джоба за нея.
Някои знаят, че не за петаче
къса парче от кашон за подложка.
Сяда върху му, но не и да плаче,
даже кибрит да продава не може.
Миг или два за отмора и диво
драсва поредната клечка, понеже
днес уговорката с мен ѝ отива,
утре при друг ще отскочи Надежда.
(вторник)
© Мая Нарлиева Все права защищены