В крайчеца на устните ти се крие усмивка –

от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка

на пода в стаята ми,

на леглото сред чаршафите ми.

Ще ти взема кафе от близката машина,

теб те оставям да покриеш очите им –

не забравяй, че никой не трябва да вижда

какво крием в тишината си.

Не си позволявай да ме докосваш,

забави пулса си;
не прехапвай устни щом ме поглеждаш –

гледат ни.

По тъмно влез през прозореца,

котката недей да събуждаш.

„Ах, каква си красавица”
в ухото ми ще прошепнеш.

Синьото по кожата ще целунеш,

ще ми покажеш как ме желаеш.

Но само по тъмно, моля, обичай ме

нека сме малката тайна

на малкия град

на малката стая.