Прегръдка нежна, пареща целувка във нощта 

- понякога не ми е нужно нищо друго. 

И вместо да заспивам неспокойна, в самота, 

със теб посрещам идващото утро... 

А на сутринта – разделяме се, неизбежно. 

Но пък сме с усмивка на лице. 

Аз знам, че няма да е за последно. 

Ще се видим пак, ми шепне моето сърце. 

Не искам повече от това, което можеш да дадеш. 

Не искам да сме други, искам да сме просто... ние. 

Щастието е във малките неща – кога ще разбереш? 

Щастлива съм – то не може да се скрие...