Как се почва, кой не знай?
Любопитко Николай
дръпнал си веднъж на уж и
на – наистина пропуши.
Нищо, че е още малък.
Не се сеща хич за залък,
а цигарата на гладно
лапне, па задърпа жадно.
Ту с другари, ту самин –
все дими като комин.
И в училище, и вкъщи
кой го доближи, се мръщи,
че е вечно одимен.
Не дете, а с този тен,
гледай го – изпит и блед –
с вид е на пушач заклет.
И ако дорде е време
мерки бързички не вземе
и да пуши не престане,
Колето, голям щом стане,
ще узнай едва тогава:
ПУШЕНЕТО НЕ ПРОЩАВА!!!
© Борко Бърборко Все права защищены
Поучително, като за малки деца!