tazi_koqto (Илица)
42 9
16 июн. 2006 г., 14:42

Малко лирическо отклонение 

  Поэзия
959 0 5
Накрай света, на малък скътан остров,
една русалка пее свойта песен
и сладкият и нежен глас докосва
душите ни. И спомена далечен.

Разказва тя за младата девойка,
превърнала се вече във жена
в онази нощ, когато тихичко звездите
над любовта й бдяха будни на брега.

Ръцете - бурни, нежни, се намираха,
оставаха задълго пръстите преплетени.
А устните, безмълвни, пак се срещаха,
изплъзващия се момент усетили.

Със утрото изчезна и магията,
страстта угасна и загуби свойта мощ.
Но по лицата, уморени и щастливи,
усмихваше се споменът за миналата нощ.

Различни пътища поеха оттогава
и всеки срещна своята любов -
онази, на която казва се "голяма",
която преобръща целия живот.

И всеки днес щастлив е поотделно,
и всеки има своите мечти.
И само песента на малката русалка
ги свързва със отминалите летни дни.

                 * * * * * *

Слушам. Слушам я и искам да повярвам,
че тази приказка е свършила щастливо.
Но там е работата, че каквото и да правя,
животът ми разбит е. И едва съм жива.

Опитах да не мисля, да забравя.
Да лъжа всички, себе си дори.
Но днес за пръв и за последен път ще си призная -
eдинствената истинска любов - това бе ти!

© Илица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??