Мразя те, по дяволите! ДА!
Девет пътя, девет нощи, девет дни,
а навън все още вали и вали...
Има ли смисъл от мойте слова?
Между пръстите ми целувки текат,
отдавна забравени и изоставени...
Душите ни на кръст са разпънати
заради един-единствен грешен път.
Безгрешният да хвърли първия камък,
но защо ти? Колко пъти греши?
Хайде, страхливецо, сега говори!
И в теб гореше забраненият пламък.
Отивай си, върви... Загивай!
Не заслужаваш от мен нищо да ти дам,
но, Бога ми, защо не те оставям сам?
Надежда? Смисъл? Не. Просто тръгвай...
© Стефка Георгиева Все права защищены