19 февр. 2010 г., 19:57

Малко по малко 

  Поэзия
795 0 2

Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.

Малко по малко, дали аз или времето,
от прашинките спомени направих ковчег - 
да закопая останките от твойто "обичам те",
отболял и променен да тръгна напред.

Малко по малко зарових не теб - себе си,
в твоя гроб, в твоя ковчег!
За теб не забравих, забравих за себе си,
забравил при теб свойто - "човек".

© Адриан Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • До болка познавам чувството...
    И знам как не намира покой сърцето от него!
    Страхотен стих...
  • Лошото е, че заслужава...
Предложения
: ??:??