Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било,
онова за дето мъдрите говорят.
Любов ли е? Не знам... Дано,
и ако е, то аз се случвам в полет.
И виждаш ли, аз мога да летя,
от думите се раждам като жажда,
неродена песен, стих от пролетта.
Трябва само малко, малко трябва, ...