12 апр. 2006 г., 14:45

МАМА 

  Поэзия
1984 1 12

ОТВАРЯМ ТИХИЧКО АЛБУМА
ОТТАМ МЕ ГЛЕДАТ С НЕЖНОСТ ДВЕ ЛИЦА
В УМА МИ КАТО УРАГАН НАХЛУВАТ ДУМИ
ЧУТИ ОТ ИГРАЕЩИ ДЕЦА!

ДУМИ ЛОШИ , ДУМИ  ТОЛКОЗ ТЪЖНИ
"ТАТКО САМО Е ЯДОСАН " МИСЛЕХ АЗ
НО РАЗБРАХ , ЧЕ НЯМА ВЕЧЕ ДА СЕ ВЪРНЕ
И ДОРИ НЕ СИ ПОМИСЛЯШЕ ЗА НАС.
   
ПОМНЯ СКРИТИТЕ СЪЛЗИ НА МАМА
УЖ НА ФИЛМ ИЛИ ПЪК ЕЙ ТАКА
И ПРЕГРЪДКАТА ПРИТИСКАЩА , ГОЛЯМА
ЩОМ ПОПИТАХМЕ Я ЗА ТОВА.

ПОМНЯ СЪЩО ТЕЖКИТЕ МОМЕНТИ .
ПОМНЯ МАЛКОТО ОСТАНАЛ ХЛЯБ
КОЙТО СТИГАШЕ  ЕДИНСТВЕНО ЗА ДВЕ ПАРЧЕНЦА
И ЗА КОЙТО НИКОГА НЕ БЕШЕ ГЛАДНА ТЯ!

СНЕЖНИ ВЕЧЕРИ С ИЗНУРА ПРИДРУЖЕНИ...
И РЪЧИЧКИ ВКОПЧЕНИ В НЕЙНАТА РЪКА,
БОЛНИ ОТ СТУДА И ИЗМОРЕНИ
ТОПЛЕШЕ НИ ПАРЕЩАТА МАМИНА СЪЛЗА .


И ДНЕС ,КОГАТО ГЛЕДАМЕ С ОБИЧ  МАМА 
МАКАР ДА СА  ПОРАСНАЛИ ОНЕЗИ ДВЕ ДЕЦА,
ПРИПОМНЯМЕ СИ  В КОЛКО МЪКА Е ЖИВЯЛА САМО
ЗА ДА ОПАЗИ ЧИСТИ НАШТЕ ДЕТСКИ СЪРЧИЦА!  

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??