11 мар. 2011 г., 20:22

Мама 

  Поэзия
632 0 2

Една е звездата, която

денонощно грее над мен,

само ти ли, майчице свята,

бдиш неспокойно за мен.


Твоята ласка ме стопля,

твоят поглед мил и суров,

твоята усмивка ми носи

тих мълчалив благослов.


Без теб не мога,

без теб пусто е тук,

ти си моето слънце в живота,

ти ми посочваш верния път.


Когато греша, ти ми помагаш,

опирам се на твоята нежна ръка,

с моето щастие ти също се радваш,

чисто и просто, ето така.


Цветето мое, в знак на обич,

поднасям на тебе сега

и нека сълзите, които ще рониш,

от щастие бъдат, а не от тъга.

© Снежина Айдарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??