Мама
В памет на моята майка Недка Мустакерска
Родила ме е мама
и подарила ми е своето сърце,
очите слънчеви и сини,
усмивката невинна на дете.
Дължа ти много, мила мамо,
в душата си те нося аз,
как искам за минута само
да чуя твоя ведър глас.
Косите ми най-нежно да погалиш,
да ме обичаш както никой друг,
в душата ми доброто да намериш,
как искам да си пак до мене, тук.
Със погледа си ти разбираш всичко,
далече си сега, но зная аз –
обичаш ме и правиш всичко
да ми помагаш всеки час.
Родила ме е мама
и подарила ми е своето сърце,
очите слънчеви и сини,
усмивката невинна на дете.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены