МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек,
шепне, очила повдига – и пресмята бод след бод,
сякаш ми реди на книга своя мълчалив живот,
и гергефът се изпълва с обич, мир и тишина –
къща в залеза на хълма, две сърнета край сърна,
от игличката на мама руква сребърен поток.
Върху светлата панама тази нощ рисува Бог.