Толкова е Слънцето далече,

             а облаците сиви  са и чужди.

             Дъждът намокри всичко,

             и все вали, вали.

              Но, Ветре, ти лети,

              стигни до роден дом!

              До прозореца поспри,

              ще видиш моето дете!

             То книжчица чете и срича.

             Забравих го почти аз вече,

             но нека моите сълзи го пазят

             и наричат!

            Да бъде здраво то!

            Добрите хора да обича!

            Лети ти, Ветре, натам,

            лети, не спирай!

            12.06.2014

            Пловдив