Толкова си хубава, мамо!
И косите ти бели отиват ти.
И ръцете ти груби, отрудени,
още топли са и нежно галят.
Толкова си хубава, мамо!
По лицето ти мога да видя
всяка гънка от време изстрадано,
всяка радост, несгода и сила.
Толкова си хубава, мамо!
В твоя поглед света аз съзирам.
В него много любов се раздава.
В него цялата аз се побирам.
Толкова си хубава, мамо!
Остани си такава завинаги!
© Ренета Данкова Все права защищены