21 мар. 2017 г., 18:09  

Мамо 

  Поэзия » Философская
1139 3 2
Мамо
Тези срички първо се изричат от всяко мъничко човече,
дали за да покаже, че обича или че знае вече –
чии е този поглед напоен с безвремие,
който го облива с милост и смирение,
чии са тези длани нежни и любящи
и онези устни ласкаво шептящи.
„На мама са, на мама, сега ще и го кажа!
И цялата любов с ръчички ще покажа.”
Необятен свят, изпълнен с толкова въпроси,
а някога за нас бе колкото човешка длан –
отдавна когато гонехме вятъра боси, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasminne Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Пред една икона свята коленича »

14 место

Предложения
: ??:??