Във ъгъла на празната ми стая
захвърлена душа без звуци стене.
Потънала на болката в безкрая,
молитва шепне тихо на колене.
Забравена, потъпкана, ненужна,
душата се превърна в мъченица.
Оголена, разнищена и тъжна,
прегърбена на две - като старица.
Безпомощна на своя кръстопът,
душата ми посоката изгуби.
Потърси други да я приютят,
избягала от погледите груби. ...