4 янв. 2011 г., 20:45

Мария 

  Поэзия
706 0 2
Една Мария-Магдалена
на пътя някъде стои,
загадъчна като вселена,
тревожна - сякаш се бои.
За теб сега е тя Мария,
за теб е майка и жена.
Деца грижовно да завие
и теб да върне у дома.
С косите иска да изтрие
нозете от вековен прах.
Предадохме я всички ние,
приписахме ù своя грях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Все права защищены

Предложения
: ??:??