Полет ли, полет ли, полет и плам...
Бавно се носим в несвестен раван,
ниско над нас буреносните риби
сипят светкавици – облаци сиви.
Цялата черна дъска е изпята,
Байчето гъби търкаля с метлата,
глухото наше училище мило
ни е приспало и тихо убило.
Мъртви души под могъщото Нищо.
Стрелка ни Хаосът с погледи хищно,
шумно изсмукал сърцата ни млади,
тихо помлял ни от бой и награди. ...