Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен,
понякога си слънчев и засмян.
А пролетта превръща те в небрежен,
с младежко дръзновение облян.
Ти първи си, разлистваш цветовете –
кокичета, зюмбюли се роят.
От топлото подмамваш ветровете,
животът преобръщаш – кръговрат.
Не се обиждай! – с нрав непостоянен,
дори да те описват всеки път.
Пак идваш, гост жадувано – поканен.
Разлей любов на всеки кръстопът!
© Данаил Таков Все права защищены