Гъзът ражда
във тъмната доба
отмъщението подло
на боба!
Пръдня нощна и –
мощна..
На изток от рая,
сред смрад и воня,
из кални квартали,
пияни заспали,
завити с юргани,
във стари пижами,
с подути кореми,
на шия с яреми,
в заеми,
страх,
в нищета и тревоги,
алкохолни мечти,
в тъпота,
в изнемоги,
обути с терлици,
с шкембаци,
простаци,
на маса велики,
надули до дупка,
Азис, или Фики...
в градчета,
палати,
дворци,
и хангари
в бордеи
във блокове,
в компютърни зали,
катуни,
фургони,
в кашони,
и катакомби,
жени стискат зъби,
мъже мачкат цомби,
и дремят младежи,
надрусани, нежни,
с обръснати тикви,
с перчеми небрежни,
мразещи себе си,
всичко,
и всеки,
повръщали мощно,
в безчет дискотеки...

Лежат пияни,
под път и над път
и чакат ли, чакат,
кога ще умрат.
И тези там всички,
навъсени, гневни,
невнятни за нищо в тез
дни последни,
чакат Великден,
прости и бесни,
сред чалга,
ракия,
туршия
и песни,
в кредити, в лизинги,
в измами във кражби,
с заплати, досущ,
на концлагерист
дажби,
без надежда,
без мозък,
без тояги ,
без шпаги,
без храна,
без винетки,
немили-недраги...
Стари и млади,
глупаци и прости,
всеки, дори
и тоя, де пости,
станаха дружно
като един,
приличаха на някой
болен от спин,
се юрнаха
като диви животни,
гнусни, кирливи,
айфон неграмотни,
мършаво стадо
от слепи дебили,
с радостни викове –

Март!

И с все  сили
към урните,
без да мъдруват
и псуват,
се втурнаха за Ония
пак да гласуват.
Турили за огърлица
своя хомот...

Неудържими!
Чутовни!
Страхотни!
ИДИОТ!