Мартенско чудо
Пролетта идва! Изваждам си рокля
копринена, лека и мека, на точки.
Така ми отива – красива съм!
Ухая на щастие и пчелата дохожда -
жужаща доносница, с брокат
на крачката от моите точки...
Летим си – планети без орбита,
откриваме сладкия мускус на бор
и пием от него – тя с моята рокля,
аз с нейния дух, не познаващ закон!
Диадеми си правим с тюркоаз на трева ...