viking-kiss (Светла Димитрова)
265 800
8 мая 2012 г., 01:12

Маска 

  Поэзия
517 0 3

Душата ми превърна се в рана,

разцъфтя като алено цвете в нощта,

болка стаена прикривам засмяна,

защото всички желаят да чуят смеха.

 

Не разбирах как човек изгражда си броня

и защо всички с маски вървят,

а сега сложих последната плочка стомана,

заковах в нея мойта душа.

 

Полудявам ли или вече съм луда,

всичко изчезва щом докосна го с пръст,

аз не искам, не мога да се преструвам,

нося си жребият и тежкият кръст.

 

Тегне над мен проклятие незаслужено,

да се преструвам не ще издържа,

вътре в мен крещейки напира безумие,

бавно убивайки всякаква страст.

 

И поглеждайки в огледалото,

маска безчувствена гледа към мен,

с пъклен бяс вътре бори се другата,

закована в ковчега студен.

 

Подлудява ме това раздвояване,

бронята в мен всеки миг се руши,

да се преструвам ми причинява страдание,

но без маска още повече ме боли.

                                                                1991г.

© Светла Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Маската е самозащита срещу съчувствието от съжаление и защита - черупка, в която се затваряме, за да не тревожим тези, които обичаме...
  • Всеки осъзнат човек преминава през такъв период... рано или късно. Много хубаво написано!!
  • Много хубаво - като въпрос към себе си и всички други... Поздравления! Без маска по-добре е, въпреки че по-боли...
Предложения
: ??:??