Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто...
Пеперуди не бяхме ли вчера?
Кой крилата ни тихо и подло разкости,
та в пашкула се върнахме черен?
Как забравихме, Боже, какво е усмивка?
Как прегръдките станаха стигма?
Тегне смог над деня ни, отровен и сивкав.
И ни пречи небето да стигнем. ...