12 мар. 2008 г., 23:12
На вкочанени рамене намятам плаща,
мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,
че и този ден е мой!, но кой ще плаща
погледа смел и вечéрите от студенина?
Излизам... развети коси - спрени в опашка,
разлети очи - със сенки омайни туширам,
уморения бяг превръщам в лека крачка,
не на момиче, на Нея! вътре приличам.
А вечерта маската си не свалям,
впи се, своите думи с мен говори,
приспивна песен пее тихо с радост,
че утре пак тя навън ще ме води. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация