27 мая 2008 г., 06:06

Маски 

  Поэзия
583 0 3
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат.
А гледката съвсем не бе атракция,
осъдени души на изтощение
играеха спектакъл - без овации.
Играеха със себе си безлични,
а времето - то просто отминаваше,
куршумите от думи невротични
убиваха стремежи и желания. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Все права защищены

Предложения
: ??:??