Маслосвет

24 апр. 2019 г., 09:45

Поэзия

394 2 3

Пак е челóто ми табула раза*.

А пък грехът ми неписан изтрит е.

Старецът свят пак с елей ме беляза.

Кръстът ми свети под дрехата скрито.

Срещу олтара, на вехта тераса

хорът от ангели пее пак химни.

Прошка копнеещ, духът се възнася

бавно към купола в облаци димни.

Погледът – сведен. Към пода привързан.

А раменете – с криле от въздишки.

Аз – по средата – изгарям и зъзна,

и балансирам в невидими нишки.

А Той крепи ме. И нека ме мами

злото с мeчти за несбъдната слава.

Всичко изчезва в щастливата памет.

Аз съм помазана. С дар на забрава.

23.04.2019

* tabula rasa /лат/ – чиста дъска

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-04-25T11:07:39+03:00

Благодаря, Метеор. Утре малко ще поскърбим, но за после ти пожелавам Весели празници! Хуморът ти е в кръвта и го оценявам.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-04-24T17:44:27+03:00

Благодаря, Надя.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2019-04-24T13:56:34+03:00

Много е хубаво, Мария! Много!