dansyto (Данаил Таков)
815 3635
8 мар. 2019 г., 08:05

Мастилена отрова 

  Поэзия
292 3 6

Опитвам се да бъда като лист,

пропит с мастило черно и тревожно.

Не търся ръкопляскания, бис –

преравям пътя, търсейки изконно.

 

Дори една-единствена душа,

прочела стих, изстрадан стих от мене,

обляна – да отмие лудостта,

оная лудост, болно с треска време.

 

Оставила ни без сърца, без брод,

душите – в разрушителна стихия,

повела ни към блудния залог

на наш`та надвселенска лакомия.

 

И даже, ако някой в тая страст,

усети неподвластна орисия –

до костите просмукана, тогаз,

отровата готов съм да изпия. 

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви - Валя, Ина, Меги, Ена, Ангелче, Дари! Това за думите с гърди ще го пропусна Нека просто да дишат, да са живи! Поздрави!
  • Браво! Думите ти дишат с пълни гърди.

    п.с.: като написах това и се сетих, стана ми смешно. Но щом сърцата могат да са двуноги, значи и думите могат да имат гърди. Само не знам едногърди ли са или двугърди
  • Да!
    Браво!
  • Много е хубаво, Дани!
  • Хареса ми,,
  • хубаво е, Дани
Предложения
: ??:??