Сълзите си във синьото мастило ще удавя... от тръпнещата болка ще извая плачещ стих! Сред буквите отронени ще искам да забравя, че някога обичах... че мъка вместо радост пих!
Над смачканото листче дълго ще будувам... светулките ще гаснат в погледа ми замъглен, но могат ли очите ми отново да сънуват... когато теб те няма вече... ти не си до мен!?
Надраскана душата ми от острото перо... от думи парещи до сива пепел обгорена... в безсънни нощи ще ридае, свита на кълбо, изваяла от мъката си плачеща поема...
*
А колко време ще отмине... и когато
сълзи стаени пак ще протекат...
Нима забравя се най-жарко лято,
в опустял... студен без Тебе свят!
До гроб очите няма вече да сънуват-
огаснала светулка е душата без Любов!
Пътища... посоки не, не съществуват,
щом няма те до мен, няма изгрев нов...
*
Силен и тъжен стих, Гери, но искам усмивка Ще намина да проверя
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.