Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
3 янв. 2021 г., 10:24

Мастило 

  Поэзия
497 10 32

Събрала съм кръвта си във мастило,

написах ти прощално изречение.

Аз, вероятно, много съм грешила.

А ти навярно не обичаш мене.

И докато се лутаме във празното,

а времето изтича между пръстите

в небето е останал само залезът,

и вече месеци не топли Слънцето.

"Не се обръщай. Ти не го обичаш"

си шепна. А душата ми - вълчица

извива стон до ярките зеници

на залеза. И тръгвайки - умира.

Настъпвам мрака с бавните си крачки

загасяйки последната искрица.

И точно до вратата ти закачам

писмото си :" Отивам си..

Деница"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гени 🌹
  • Едно от най-хубавите ти стихотворения, макар, че обичам да чета всичко твое.
  • Благодаря и на теб, Силвенце!
  • Почувствах и видях!
  • Благодаря за 6-цата , Красе :D Сядам си на мястото!
  • Аз няма да го анализам като в училище. Много ми хареса, че си себе си.
  • Благодаря, Филип. Радвам се, че ти е харесало!
  • Ако тука мине някой, прочете и след 20г, пита какво е искал да каже авторът.
    Авторът почти грантирам, че хал хабер конкретно от емоцията си няма да има идея.
    Не трябва да се ръчка в душата на хората!
    Брилятно е, Деничке.
  • За много години, Стойчо! Благодаря за споделената емоция!
  • Бих добавил само:браво!
    Но ще продължа с написаното, че след залеза на деня идва нов!
    За много години на залези и изгреви,Деница!
  • Охо, започна се кръвоизпиване и вадене на вътрешности и сърца тук, Пепи и Иво. 😁

    Георги, благодаря ти!
  • Ив... (Ивайло Христов)
    Вълчицата пристъпва бавно само когато дебне и преследва плячка, а вие ли ранена - значи е бесна!
    А щом е бесна - естествено ще му дамгоса вратата, няма да му рисува любовни сърчица с червило, я!

    Нали все пак трябваше началото за кръвта в мастило събрана да вържа, иначе ако бях аз авторката, бих изцедилата неговата, позна!
    Как пък ги разбираш тия женски бесове! Дано не те застигат!
  • Всеки творец има право да гради собствен стил и когато го прави, и държи на него, заслужава само адмирации!
    Когато се стреми да наподобява чужд такъв, накрая става подобие на оня, бледа сянка на себе си и част от десетки и десетки творци, на които, ако не прочетеш името под творбата, няма как да разбереш, че е тяхна...
    Деница има собствен такъв,държи на него и заслужава за това само аплодисменти!
  • Ив..
    Аз залагам на усещанията си като творец. Харесвам недоизказаността, символите, мелодията , метафорите, ритъма и римите, и точно затова ги използвам. Нали всеки се старае да бъде най-добрата версия на себе си. Обаче на себе си, не на друг автор..
    Благодаря ти! Бе удоволствие за мен да видя една критична гледна точка на читател.

    Ивон, Пепи и на вас!

    Пепи, бесни бесни стъпки 😁
  • Настъпвам мрака с бесни крачки
    загасяйки последната искрица.
    С кръвта-мастило пиша на вратата
    "И тебе изгорих... В душата..."

    Името го знае, или не си единствената и да не те обърка с друга вълчица?
    Шегичка... А дано!
  • Хубаво е!
  • Дени има усет за ритъм и мелодичност, по-добре не го пипайте.
  • Юри, Ирка, Георги, Мария и Пепи, от сърце благодаря!

    Ив, благодаря за отделеното време и за твоята интерпретация. Използвах времето да ги прочета на глас - и двете. Смятам, че не е лошо твоето стихотворение, но не му отива промяната на ритъм и рима от средата -надолу. Определено си личи, че е съвсем различен стил. И не бих го харесала в подобен вариант. Това, разбира се, е субективно мнение. Искрено е и не с цел да те засегна.
    Благодаря, Ив!
  • Последните два куплета изковават брилянтна поанта, която аз дочетох със зяпнала уста!!! При теб има емоционално художествено избухване като при Нова!😃
    Пожелавам ти да продължиш да изненадваш все така читателите си, Деничка!💕🦋🌹 Браво!👏
  • Щом това е била целта на авторката и си го чувства категорично и завършено, постигнато е: по женски категорично в некатегоричността си.

    Ив... само да не го преправи на категорично по мъжки, защото няма да е същото.
  • Аплодисменти!
    Поздравявам те 🌹
  • Брей, много спорно. Хареса ми как е използвана вълчицата, въпреки че е много преекспониран образ. Но пък раненото животно е най-открито. Вие, мята се, може дори и да нападне смъртоносно. Абеее, въобще, интересно стихо.
    От мен един съвет само-никакви писма
    Стойностните явления не предупреждават когато си тръгват. Просто го правят.
  • Деица Гарелова, чудесно е! Това е!
  • Благодаря, Ив. Ще ми бъде интересно.
    Деа, няма нужда да си ме представяш тъжна. Аз не съм - никак. Прегръдка!
  • Това "Отивам си..." ми звучи като :Догони ме...
    Хубаво е, Дени, но не знам защо не мога да си те представя тъжна (лирическата - Да, теб- Не)
    Една голяяяяма прегръдка!
  • Скитнице, благодаря. Радвам се, че ти харесва.
    Ив..просто го напиши като коментар. Никой няма да ти изтрие профила за едно предложение в коментарно поле.
  • Хубаво е, Дени! На мен ми допада от край до край, но всеки е с различни усещания! А такова тръгване е много трудно... Това "Отивам си", в ехото кънти като- "Обичам те"...
    Поздрав, много ми хареса!
  • Чнг, Ив.
    Приемам всякакви предложения за подобрение. Можеш да дадеш своя интерпретация, както би ти харесало 😊
  • Благодаря, Пепи и Иво.
    Аз пък мисля, че е категорично. Толкова си може лирическата и нейната авторка. Аз мисля, че не съм го съсипала, Иво. Казала съм точно, каквото съм искала да кажа 😁😊
  • Човек пише, когато очаква отговор. "Отивам си" - сегашно продължително време, също говори за надежда да те догони"
    Иначе щеше да е "Отидох си".
    Не си категорична, но то пък е и най-трудно, когато част от живота ти я усещаш като изгубена.
    Стихотворението е красиво!

    пп
    Ивайло ми е продължил мисълта, докато пишех.
    ЧНГ, Иво!
  • Знам ли, Вале... Май не толкова лесно..
  • Много хубаво, Деничка.

    Угасва ли последната искрица?
Предложения
: ??:??