Разпнете ме! И нека там, на кръста
изкупя всяка грешка и порок,
които като черно зърно ръсех,
за да събирам гнилия им плод.
Виновен съм. Така и не опазих
на любовта тъй крехкото стъбло.
С подметки от себичност ли го сгазих
или не е дошла Оназ любов?
Презирам се, че гледах безучастно
как чужда болка тъпчеха в калта.
Втълпявали ми бяха гръмогласно,
че златен съм, когато си мълча. ...