pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17170
2 окт. 2019 г., 16:50

Мечо как ограда прави с Рори от дървета здрави 

  Поэзия » Для детей
1232 8 9

Изгревът не се забави.

Мечо днес реши да прави

на имота си ограда.

Има той, но вече пада

и от ляво, и от дясно.

Ще се майстори, е ясно.

– Нека, скъпи, да закусим.

Аз тогава ще те пусна

да излезеш вън със Рори.

Права съм, недей да спориш!

– Знам, в семейната държава

всеки ти се подчинява! –

пошегува се Мецан.

Беше той съпруг разбран,

а и вярваше – за труд

и нахранен, и обут

трябва да си, за да можеш

после да не се изложиш.

Вече сити и доволни

двама бяха – птички волни.

Но къде ли да летиш,

щом ограда майсториш!

– Хайде, моето момче,

първо с теб ще отсечем

няколко дървета здрави,

като опитни дървари.

Ще ги вържем на мотора,

иначе ще е умора

да ги мъкнем чак до тук.

– Тате, виж какъв юмрук

като твоя имам вече! –

рече малкото му мече,

стиснало едната лапа. –

И чертата на долапа,

дето сложи да ме мериш,

трудно вече ще намериш.

Аз с една глава отгоре

съм пораснал! – каза Рори.

– Ще ме стигнеш, сине мой.

Може по-висок на бой

ти да станеш след години.

Покрай тях с мотора мина

Вълчо – мечевият кум.

– Имаш нещо ти наум,

щом с мечето си в гората 

Трябва ли ти помощ, брате?

– Нужни са ми две въжета,

а и сила от мъжете,

като тебе богатири.

– Ясно! Без да коментирам,

аз към вас се причислявам,

мъжка помощ ви дарявам.

А въжета на часа

от дома ще донеса.

Мечо вече бе решил

и отсякъл, и свалил

първото дърво от склона.

На изкастрените клони

той да легне го положи.

Знаеше – така ще може

да го дръпне до дерето.

Вълчо бе дошъл и, ето,

даже Рори им помага – 

възел на въжето стяга.

Вързаха го на мотора.

После с други се повтори

тази важна процедура.

А синът, за гарнитура,

клонка с диви круши сложи,

вкъщи да не се изложи.

Искаше да подари

на Росина крушки три,

а пък другите – на мама.

– Как ще я зарадвам само! –

Рори пламенно възкликна. – 

Тя веднага ме обикна!

Беше тежък пак товара

и като другари стари

поделиха го с Вълчан.

Карат бавно, с поглед взрян

в пътя и внимават много.

Стига толкова тревоги!

Меца тримата посреща:

– Супата ми е гореща,

ала бързо ще изстине.

Вълчо, да не си заминеш!

Ако с нас не споделиш

яденето – ще сгрешиш!

Той не я разочарова.

Седна близичко до Рори

и погали го. – Момчето

работливо е и, ето, 

даже круши ви донесе!

Тук Росина се намеси:

– Клонката не е голяма,

но ще има и за мама!

. . .

Знам, оградата остана.

Утре пак ще я подхванем.

За да имаш всеки ден

нова приказка от мен.

 

Следвa...

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кети, много си мила! Иска ми се да повярвам в успеха на книгата, но пътят към издаването се оказа по-труден от очакванията ми. Ще видим на финала какво ще излезе! Благодаря ти!
  • Бих желал не значи нищо - искам прави чудеса. Историите са страхотни! Забавляват нас възрастните, ще забавляват и дета. Вярвам, че ще успееш! Късмет!
  • Нужен ми е позитивизма, с който ме зареждате, Марианка и Роси, за да извървя успешно пътя до издателството!
    Много, много ви благодаря! ❤️❤️❤️
  • Прекрасна е поредицата, Мари! Ще има голям успех!
  • Страхувам се от предстоящите разговори с издателствата... Днес писах на едно детско, но какъв ли ще е отговора? Ще ги " атакувам" и очи в очи, но ми се иска и вярвам, че и предварителното проучване е нужно.
    Благодаря ви за подкрепата, приятели Жорж и Ангелче!(А) ❤️ 🐻
  • Ще си чакам приказката сладка,
    как довършиха я таз оградка,
    седнал кротко и послушен,
    като малко мЕче сгушен 😊
    Поздравявам те 🐻😊🐻
  • Може би във нощен час
    ще завие тя и вас.
    В нея има две мечета.
    Що се стане- проследете
    утре пак със интерес
    случващото се от днес!
  • Чудна приказка бъбрива
    пак мечетата завива!
  • *****
Предложения
: ??:??