Дъждът си вали,
а аз се чудя, дали
си мислиш за мен,
както аз за теб.
Постоянно тръпна
в очакване на момента,
когато ще те зърна пак,
когато ще ме хванеш за ръка,
когато ще ми кажеш:
"Как живях без теб досега."
Мечти - бих казала,
но макар и да знам,
че тази съдба
ми е много далечна,
пак ще продължа
за теб да си мисля.
Хората са казали:
"Мечтаеш ли за нещо
толкова силно, то ще се случи."
Е, този път ще ги послушам!
Така че, любов,
почакай още малко,
когато ще те потупам по рамото
и ще ти кажа:
"Аз съм, не ме ли позна? Аз съм тази,
която очакваше!"
© Ваня Янчева Все права защищены
Защо ли ми напомня....
а ся провери там дето писа..хаха