И през мъгла от цветове
                 към теб ръка протягам,
                 за мен открила безкрайни светове,
                 аз моята душа ти подарявам.

                 Ах, ти  моя малка, крилата мечта!
                 По детски наивна,
                 как само разперваш крила,
                 но после безследно се губиш в цветната мъгла.

                 Разплакана и тъжна,
                 аз  хуквам да те търся,
                 защото без теб, моя малка мечта,
                 се чувствам болезнено ненужна.

                 И някъде там, сред цветния прах,
                  те виждам паднала, плачеща и напълно сама.
                 Тялото ми, сковано от радост и страх,
                  към тебе полита, моя мечта.

                 Препъвам се, залитам. Но тичам!
                 За да те вдигна от прахта.
                 За да те възкреся от пепелта.
                 Ах, моя малка, крилата Мечта...