Моя звездна мечта,
литваш пак нависоко:
вечната простота –
птица в полет... и скока.
Парашутът над мен
не разтвори кълбето.
Все така запленен,
съзерцавам небето.
Как се рее сокол,
самолет как пресича
през картечен оскол
с наранената птица.
Колко нощи не спах!
Денем горе поглеждах,
но така не съзрях
тази сбъдна надежда.
От Гагарин до днес
що ракети летяха!...
И мечтая в унес
тук, от моята стряха.
Ако аз не летях
моят внук нека литне
и от звездния прах
да откъсне мечтите.
© Иван Христов Все права защищены