М Е Ч Т А

Нощта се спуска бавно и на пръсти,
сама съм в нежната тъма,
шептя на вятъра с беззвучни устни
и му разказвам приказка една...

За мене в нея се говори,
за моят свят, за дългите ми дни,
за миговете, във кои'т се радвам,
за часовете, във които ме боли.

За Слънчицето - моето детенце,
осмислило живота ми - до миг.
За питащите му очи - звезди лъчисти,
за волният му смях - кристално чист...

Какво ли ново мога да му кажа,
на блудника, обиколил света?!
Събрал милион мечти на хора разни,
приличащи на моята мечта!

Мечта за топлина и ласка,
за мила дума, искрен смях...
Мечта за поглед, казващ само -
до теб ще бъда в този свят!



18.08.2004