За цял живот, аз всичко, що съм искал - 

едно е то било.

Мечта голяма имах си и мисля: 

,,Защо ми бе...защо!?''

Как искам своя блян да хвърля

в пещта на ума мой.

И да зачакам, ала после, знам, ще зърна

Кошмарът - иде той.

И пак той мене ще отнеме

отнасяйки в реалността.

А блянът пак ще бъде лек и бреме -–

тъй безутешно тъжен съм сега.

И пак  ще искам да го махна –

без него аз ще съм щастлив...

По него скоро пак ще ах-на - 

към себе си немилостив.

***

Цял живот се лутам напразно,

в лабиринт от мамлива лъжа.

Онова, що желая най-страстно,

го има само в мойта душа.

***

Но ето, че усилие пак правя

да сбъдна своята мечта.

И вярвам си, че сам аз ще се справя, 

и пътя сам ще извървя.

И с труд, и с воля, с постоянство,

усилвам своя трепет луд.

Напускам старото си царство,

откъсвам плод на своя труд...и...

Ето! Сбъднах аз мечтата своя! 

Открих край себе си покой!

И заживях живота си по воля своя,

щом сбъднах бляна на живота свой!

***

Едно аз зная вече за живота, 

едно е то - дано те ободри.

Човек е най-щастлив и жив, когато

върви към своите мечти.