Винаги съм искала очите ми да могат да правят снимки!
Още от малка мечтаех за това...
Дори.. когато виждах някоя красива панорама,
мигах по няколко пъти и мислех,
че се запаметяват на някаква лентичка в съзнанието.
Снимах толкова красиви гледки,
снимах дори семейството си, с надеждата,
че един ден, когато тях вече ги няма,
аз просто ще легна и ще превъртам снимките една по една...
Така споменът за тях нямаше да избледнява.
Толкова хубаво би било да е истина...
Но ето, че един по един те си заминават... завинаги... ...