Клето от съдбата детско лице
самотно и свито е сирашкото сърце
потрепва в студа малката уста
думи не са нужни говори с душа.

Мечтаещ за топла майчина милувка 
никога не опознал бащината прегръдка
сълза стичаща се оставя следа
детски поглед в зимна тъмнина.

Въздъхна натъжено малкото момче
глава наведе и по заснеженият път пое
остави своята най-искрена мечта
да блещука със светлинките на
градската коледна елха.