Сигурно е хубаво до тялото ти голо сутрин да се будя.
Да виждам утрото през твоите очи.
Как искам пак отново да се влюбя,
а новата любов и днес да бъдеш ти.
Сигурно е хубаво и вечер пак до тебе да заспивам.
Да те целуна, нежно да погаля твоето лице.
И с червеното одеало тялото ти да завивам.
Да сънувам и да чувам твоето сърце.
Нима наистина е невъзможно?
Всичко между нас е огън - не е лед,
а защо тогава е толкова сложно?
Искам да се будя с тебе, с тебе да заспивам.
Да отпивам нежната роса от твоите очи,
и спомени от твоите усмивки да събирам,
и заедно да бъдем - вечно аз и ти!
© Анита Кирякова Все права защищены