Мечта, блян или пък друго

Допускам те близо,
    а ти тъй далеч си;
ръцете ти топли
    заменят предишната страст;
устните ти ме галят,
    усещам един друг, нов плам;
очите ти нежно ми се усмихват,
    напомнят за някогашната радост!
И всичко в теб ме отнася
    далече във спомените...
Ах, как искам да докоснеш сърцето,
    но него сякаш го няма,
дали някога ще успее
    то да се върне при мен?
Дали таз празнота
    ще получи нужната и искра,
дали ще почувстваш как
    сърцето ми те обгръща,
дали онзи обръч от пламък
    ще обхване душите ни,
след дълга тъга
    все така празни, унили...
Дали ще успея докрай да залъгвам,
    че мога така да живея,
дали все по рядко онзи зъл спомен
    ще секва дъха ми...
дали ще си тръгне тъмата
    и ще огрее тук,
под тежката рана - нов изгрев -
    поток от наслада?
И кой ли би казал, освен ти -
    мой нов придружителю,
спътнико в дните ми тежки...
    Нима не преживя и ти същото,
Нима не познаваш тъмата?
    Върни ми живота,
познат като полет,
    не ща този на празна идея...
Но дали ще успееш?
    Дали?!
Ако пък не достигнеш със мене
    прагът на тази мечта,
ще опитам аз да сгрея
    твоята изстудена душа...
Ще преместя бляна за рая
    в твоето единствено щастие.
Но остава въпросът:
    Дали ще успея?
Дали...