Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна
от чудни цветове и омайни аромати,
пролетта ще дойде уханна и засмяна,
южнякът слънчев поздрав ще ни прати.
Ще се завърнат птиците от пътя си далечен,
на двора детски смях отново ще ехти,
ще зажужат пчели в простора вечен,
любов в сърцата пак ще запламти!!
Ще се изпълнят сърцата ни със слънце,
топлина и светлина ще ги облеят,
ще поникне всяко малко зрънце...
душите ни... отново ще запеят!!
© Валентина Иванова Все права защищены