7 февр. 2012 г., 23:24

Мечта за пролет 

  Поэзия » Пейзажная
679 0 1

Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.


Дърветата ще облекат нова премяна
от чудни цветове и омайни аромати,
пролетта ще дойде уханна и засмяна,
южнякът слънчев поздрав ще ни прати.


Ще се завърнат птиците от пътя си далечен,
на двора детски смях отново ще ехти,
ще зажужат пчели в простора вечен,
любов в сърцата пак ще запламти!!


Ще се изпълнят сърцата ни със слънце,
топлина и светлина ще ги облеят,
ще поникне всяко малко зрънце...
душите ни... отново ще запеят!!

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво,Валя, сигурноще е така. Но какво ново ни казваш, кое е оригиналното в твоя стих. Навярно хиляди са повтаряли твоите внушения - стрева ли си да го правиш за 1001 път? Разбирам чувствата ти, но клишето, трафаретът тегни над казаното от теб. И го обезсмислая, извини ме за откровеността...
Предложения
: ??:??