16 июн. 2012 г., 22:22

Мечтаех, а ме обхвана тъга 

  Поэзия » Любовная
852 0 3

Мечтаех за любов като в книгите,

на фон от нещастни лица.

Дрънчаха край мене веригите

на пленени - разбити сърца.

 

Казват, че любовта е като цвете,

и най-красивите увяхват.

Любов-омраза... може би и двете

като свещ понякога угасват.

 

И чувства топли, стъркани на прах,

посипват нежно слънчевите дни,

покриват ги с пелена от страх -

нима ще си останем все сами?

 

И всеки ден се сплитат интригите,

и питам се пак - докога

ще мечтая за любов като в книгите,

мечтая, а ме обхваща тъга.

© Деляна Гюрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На твое място не бих махнал "стъркани". Може да се окаже, че си първооткривателка на семантична дума в българския език. Във всеки език все има първи път в който се употребява някоя нова дума. Защо да не "прережем лентата на тази" сега? Още повече, че като звучене отговаря на българското и едва ли има сходство с някой от езиците на комшиите или латините.
  • Добре де, креативната критика е полезна, ако пооправя ритъма и махна "стъркани" (щото май-няма такава дума)ще го бъде ли? Поне идеята долавя ли се, или е посредствено?
  • Отново хубава идея, но лошо изпълнение с толкова объркан ритъм... А това "стъркани" е за изхвърляне.
Предложения
: ??:??