Одеялце в багажника...
разпропана колица,
палатка вехта,
полянка скрита
в борова горичка,
бутилка скоч...
сладко от вишни,
свещите са символични,
сами сме под звездите...
сами сме
(чувството е уникално)
похотта човешка,
сетивата гъделичка
първичното в душите
ни с любов обрича.
Набързо спретнат
огън.
Старостта от джоба ни
усмихната... наднича
ябълката на раздора,
отдавна е отхапана,
змията в дупката от срам се свива,
меча на Тристан интериор ще бъде,
ще стърчи от вън!
Да ни пази от човешки
таласъми.
(Манчев)
© Христо Манчев Все права защищены